Официален сайт на Володя Стоянов

 

 

                                        Архив на новините от  2008 година:

 

24 декември 2008 г.   logo_s_trud_188_01  - интервю на Жени КОСТАДИНОВА с Володя Стоянов публикуванo в “СЕДМИЧЕН ТРУД”

 Отвъд видимото

Володя Стоянов чул духове в планината  

От години на тази страница излизат материали за различни паранормални явления, учители, ясновидци, религии, духовни школи и практики. Тази тема - за скритото и загадъчното в нас и около нас - е стара колкото света, но е винаги актуална и завладява и днес все повече хора.

През последното десетилетие езотеричната литература бележи бум не само у нас. Може би именно книгите на такава тематика провокират интереса на мнозина към окултното и вече много сред известните споделят, че езотериката ги влече. Едни са настроени по-умозрително, други са се отдали на практики за самоусъвършенстване, а трети просто проявяват любопитство. Повечето имат своя гледна точка и са готови да я споделят. В рубриката "Отвъд видимото" ще ви срещаме с обичани от вас личности, които ще разказват за своите нетрадиционни възгледи и преживявания. В този брой участва Володя Стоянов. Ето какво сподели той.

За вярата

Бог можеш да усетиш само с душата си. Аз от детските си години съм закърмен с вяра. Тайните на Сътворението, които ни се разкриват прeз годините на нашето земно съществуване, са непосилни за песимистите. Човек без вяра оскотява. Дядо ми Стоян, вечна му памет, казваше: "Пази, Боже от човек без вяра." А този, който прави лошо, той е излязъл от вярата си. Изгонването на Адам и Ева също е заради съмнения, заменили вярата във вечното.

Има разлика между вярващ и религиозен човек. Вярващият е свободен духом и изпитва благодат при всяко добро дело, радва се на щастието на ближния и се осланя на Бога по всяко време. Религиозният спазва ревностно общоприети канони и зачита като водеща само своята религия. По този начин се капсуловат цели общности и народи и често се стига до сблъсъци и войни, защото не могат да си "поделят" Бог. А всички сме Негови чеда.

Моята баба Божия и дядо ми Стоян бяха вярващи и нас, внуците, ни възпитаха да правим добро, а пък Господ си знаел кому как да отреди. Помня, че на рождество Христово дядо обуваше пазените за черква черни кожени обувки, обуваше шаячни панталони и вълнено кафяво палто и заедно с баба отиваха да запалят свещ и да се помолят на Бог за здравето на целия ни род. Дядо живя 91 години, а баба - 93. Според мен доживяха тези години заради вярата си.

Срещата с Бог

 Аз съм щастлив, че "срещнах" Бог още в детството си. Живеехме в Петрич. Бях трети клас, един ден, докато играех на двора, попитах баба ми дали има Бог. И ако има, питах я как е позволил на хората да стигнат до луната. Баба ми отговори, че никой не е видял тази сила - Бог, но я има, така знаем от поколения назад. След този разговор попаднах в тежък период. Счупих си три пъти лявата ръка, два пъти дясната. Един ден отидох в моята индианска колиба, покрита с папрат, и паднах за първи път на колене да се помоля на Бога. Със сълзи го молех да ми прости за незнанието.

Днес знам, че Бог е любящ и всеопрощващ. Моят Бог е Исус Христос - този, който е дръзнал да покаже на човечеството, че пътя е един - любов, любов и пак любов. Дръзнал е срещу насилието и човешкото безумие като се е обърнал към Отеца с молитвата: "Боже, прости им те не знаят какво правят." За мен Бог е любов и песен и в творчеството си го възпявам.

Книгите

Има книги, които събуждат заложения у човека стремеж да търси божественото. За мен такива бяха книгите на Димитър Талев, на Вазов, на бунтарят-поет Ботев, на учителя Дънов, "Панчатантра" - индийска книга на мъдростта, "Сътворението" на Гор Видал, "Алхимикът" на Паулу Коелю. И не на последно място искам да цитирам книгите на съвременния духовен водач на българите - Ваклуш Толев.

За прераждането

Вярвам в живота след смъртта. Защото душата е онова божествено зрънце, което идва в материалното ни тяло и си отива, но не умира. Прераждането е възможно, като имаме предвид повтарящите се цикли в сътворението на този свят до появата на живот на някоя планета като земята. Християнството, както и другите религии, също претърпяват бавна еволюция, отърсвайки се от някои ортодоксални догми, които спъват всеобщото усещане за свобода.

Аз например имах спомен от предишния си живот. В първите си три години - след това "споменът" се разми с реалния свят, в който живея. Помня, че посочвах звезда на Изток и казвах, че идвам оттам. Три пъти сънувах един и същи сън и го разказвах на баба Божия. Адаптацията на душата към новия живот се превръща в блед спомен, но там,  в началото, винаги има минало. И в края ще има начало. И в следващия си живот искам да ми пее душата - от това по-хубаво няма. В света на изкуството човек усеща свободата. Искам пак да пиша песни за човека и да пея за любовта и човещината.

Съдбата

Съдбата е написана. Не проявявам инфантилен интерес към бъдещето, което да ми пророкуват разни гадателки. Признавам единствено леля Ванга - водил съм хора при нея, но за себе си не съм я питал. Имах щастието да седя до нея на една сватба и заедно да пеем - беше през 1986 г., пяхме "Слушай, как шумат буките". Леля Ванга спаси дъщеря ми Гергана, за което вечно ще съм й благодарен. Понякога ясновидци и мъдреци могат да вършат чудеса.

Не съм привърженик на духовните практики, но не ги отричам. Аз чета непрекъснато, обичам да размишлявам над вечните въпроси. Когато седна на маса с непознат, по погледа му усещам, от първите му две изречения, що за човек е - дали е свободен духом или роб на притчи. Нямам проблем да разговарям с хората - знам как да си говоря и с орача, и с папата. И не ме интересува кой как възприема моята философия. За мен луд е онзи, който вярва, че може да определя живота на ближния си. Шарен е светът, хората са всякакви, имат различни представи за вярата, за щастието.

Странна история

През 1976 г. се прибрах в Петрич за лятната ваканция. Беше много гореща нощ, пълнолуние. По традиция аз и близките ми пием само изворна вода. Тя извира на 500 метра от бащината ми къща, в планината Беласица. Тръгнах към чешмата с живата вода, гонен от жажда, а беше късно - наближаваше полунощ. Единствено луната осветяваше горската пътека. Стигнах чешмата и поставих термоса да се пълни и докато се наслаждавах на лунната пътека, дочух писъци на жени и плач на малки деца. Сепнах се - по това време? Тръгнах инстинктивно нагоре към гората, изминах стотина метра, но за мое очудване писъците се отдалечаваха. Разбрах, че имам "среща" с непосилни за моите представи до този момент същества - духове. Бавно се обърнах и спокойно заслизах към чешмата. Изведнъж почувствах, че косата ми се изправя - духовете-писъци ме преследваха. Така - до появата на първите светлини на града. Бог ми е свидетел за това изпитание. А който не вярва, му пожелавам да му се случи без да бяга и да успее да запази самообладание като мен.

На сутринта попитах баба Божия за случилото се и тя ми рече: "Родените в събота като теб могат да чуват духове, да го знаеш. На това място в дерето през турското робство са били запалени живи много жени и деца. Техните духове нямат мира и ако си вървял докрай подире им, те щяха да те примамят на някоя от високите скали и от там - да те блъснат към пропастта. Теб, чедо Господ те пази." И се разплака. За мнозина това ще прозвучи нереалистично, но е самата истина. В живота чудеса се случват. Ако имаме търпение и вяра, очи и уши да ги видим и чуем, ще ги преживеем. И ще станем по-добри.

 

Жени КОСТАДИНОВА

Володя Стоянов не крие вярата си в Бога и в чудесата. И дъщерите си учи да имат вяра и да са добри хора.   

 

24 декември 2008 г.  гр. Сандански - БЛАГОТВОРИТЕЛЕН КОЛЕДЕН КОНЦЕРТ за набиране средства за лечение на жена с болни бъбреци. Концерта е в читалището и ще започне в 16:00 часа. Воеводата ще пее най-новите си песни !
 
2 декември 2008 г.   Ден преди рождения си ден, Володя Стоянов-ВОЕВОДАТА завърши записите на новия си 12-ти албум - “ Без любов не се живее” с 13 песни. Пет от песните са авторски, а останалите - прекрасни, автентични от които има неизпяти до днес, като “Сюлейман седи на кула”, “Оро се вие край манастиро”, “Калеш бре Ангьо“ и други. Невероятни са!!! Очаквайте албума на музикалния пазар!
 
21 ноември 2008 г.   За радост на всички фенове!  bnt_kanal-1_84_04  Българската Национална Телевизия – Канал 1  избра за новогодишната програма  две от авторските песни на Воеводата - Володя Стоянов - “Без любов не се живее” и “Не предавай сине песента”. Клиповете вече са заснети в гр. Банско и ще бъдат излъчени на 25 декември т.г. по обяд .
 
31 октомври - 1 ноември 2008 г.     Володя Стоянов - Воеводата - в гр. Монтана.  
    1_znameto_montanska-cheta_642_04     13-montana_704_03     12-montana_704     8-montanabg-i-sarbi_704_02     uchenici-ivb_704_01
Монтанската чета посрещна Деня на народните будителите с Володя Стоянов. 
Веселбата започна от 20:00 часа и завърши след 2:00 след полунощ. Интересно бе включването в танците на група от Република Сърбия, посетила града. Българи и сърби играха хоро на песента “Пет века”. В огромния репертоар от авторски и стари български народни песни от македонския край, Володя Стоянов представи част от новите си песни , които ще бъдат издадени в следващия албум. Впечатляващо бе представянето на двеста годишни песни,  направени по негов вариант, с което показа чувството си на дълг и отговорност да пренасяме от поколение на поколение българското.Монтанската чета отдава заслужената признателност и благодарност за достойните дела на великия българин - Володя Стоянов, който развива и утвърждава българските ценности, идеали, култура.
Вълнуваща бе срещата на старата римска крепост с ученици от I –во основно училище “Св.Св. Кирил и Методий”. Воеводата бе любезен да изрази впечатлението си от гр. Монтана в интервю /вж. клипове/филми и интервюта или тук
                                                            
18 октомври 2008 г.    goresto_135_03 гост в студиото на телевизионния таблоид „Горещо” бе Володя Стоянов. Певецът изненада Венета Райкова ... 

23 август 2008 г.  -   местността “Юндола” – Володя Стоянов участва в заснемането на филм за легендарния български спортист – Александър Томов - борец в стил класическа борба, един от най-титулуваните български спортисти. Володя Стоянов на живо, с китарата изпя стари воеводски песни и повдигна духа на цялата борческа дружина от старото поколение.
Филмът ще бъде излъчен по телевизия Eurosport и някои наши TV канали.
 
22 август 2008 г.    Благоевград - Първи Фестивал на емигрантската песен Володя Стоянов се представи със своите авторски песни –“Два гълъба, двама сина” и “Мандолина свире, сърце кине”.
 
 
15 август 2008 г.  -   Володя Стоянов пее в Арбанаси – Велико Търново.
Кръшни хора се виеха на празника в Арбанаси – Голяма Богородица. Воеводата заедно със Здравко Георгиев и Стоян Джамбазов-Джемби от оркестър “Щуро маке” направиха една чудесно балансираната програма. С прекрасните изпълнения на авторските си песни и китка от всички най-обичани македонски песни, Володя Стоянов изпълни сърцата на присъстващите, повдигна духа на Българина и ни даде възможност да се повеселим и поиграем.
виж: клипове / клипове на песни - 
 тук   
     arbanasi_1_704_01               arbanasi_13_704               arbanasi_10_704               arbanasi_7_704
                                             
    v-tarnovo_intervu_704На въпроса “Какво е усещането Ви, какво е чувството в гр. Велико Търново ?” Володя  Стоянов бе любезен да даде интервю поместено в клипове / филми и интервюта -   тук 
 
 
04 юли 2008 г.  -   ВОЕВОДАТА пее в гр. ЛОМ – по случай 170 години пристанище Лом.
 
    lom_3_704   lom_13_704   lom_14_704   lom_10_704   lom_24_704              
 

19 юни 2008 г.  : btkanal_52  11:00 ч. - “ДОБРОДЕТЕЛНА БЪЛГАРИЯ” - поради голям зрителски интерес отново  с песните на Воеводата -Володя Стоянов .            

13 юни 2008 г.  :   vkusat-na-givota_300В предаването "Вкусът на живота" водещата Васа Ганчева представи  “един от най-големите изпълнители от нашето време, от моята лична колекция - големи българи - Володя Стоянов”.   Той запя и засвири с китарата в ефир песните “Мера според мера”, “Слънце мое” , “Два гълъба, двама сина”, “Син ти иде, Македонийо”, “ Македонско сърце лудо носам”,   “ Изгоро моя, небесна”. Интересно писмо от “Монтанската чета “ прочете водещата. В разговора по телефона се включиха – Константин Пашкулев – поет и журналист, председателя на ВМРО Скопие - Димитър Бояновски, Весела Йорданова от българската църква “св. Кирил и Методий” в Торонто,  известната народна певица Любка Рондова и други.
Писмото на монтанската чета:
 
                       Здравейте г-жо Ганчева,
         В предишното предаване съобщихте, че днешният Ви гост в предаването “ Вкусът на живота с Васа Ганчева” ще е Трубадура на македонската песен – Володя Стоянов – Воеводата.
Ние от Монтанската чета се радваме, че в такова престижно предаване сте поканили ЧОВЕК с голямо сърце , ЧОВЕК с призвание да проповядва с песен, ЧОВЕК – родолюбец, който държи на българщината и достойнството. 
С песните си – авторски и народни от македонския и родопския край , той ни зарежда с   енергия и ни кара да се чувстваме БЪЛГАРИ!
Ние го поздравяваме, като му пожелаваме да е жив и здрав, да твори , да ни радва с новите си български песни още много години, песни които ще останат ВО ВЕКИ!
Молим ВИ, ако е възможно, да излъчите негови клипове на песни като “Изгоро моя, небесна”, “Без любов не се живее”- която изпълни в Благоевград на “Пирин фест” миналата година, “ Не предавай сине песента”, ”Пет века”, “Стария бунар” ...
С уважение към Вас, екипа на предаването и Воеводата:   
МОНТАНСКАТА ЧЕТА!
                  ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !!!
 

 29 май 2008 г.  :   btkanal_167    11:00 ч. - “ДОБРОДЕТЕЛНА БЪЛГАРИЯ” - филм-интервю с песни за  благотворителността на Володя Стоянов – Воеводата в Америкаи България.

24 май 2008 г.   Фолклорна атака на площада в центъра на Благоевград на празника на града и на българската азбука и славянската писменост, направи Воеводата – Володя Стоянов. Поканен от кмета г-н Костадин Паскалев, Воеводата изпълни авторските си песни “Мера според мера” и “Син ти иде Македонийо” , които разиграха сърцата на многобройната публика и се извиха кръшни хора. 
05 май 2008 г.  kanal-1_47_05 Музикален филм "Пирински войводи"
Музикалният филм “Пирински войводи“ на РТВЦ – Благоевград е по повод 105 години от смъртта на Гоце Делчев и в памет на всички четници и войводи, дали живота си за свободата на Пиринска, Вардарска и Егейска Мaкедония. Песните са героични в изпълнение на Володя Стоянов и са подредени така, че да пресъздават една обща тематична линия във филма. Заснети са следните заглавия: “Развивай горо, зелена”, “Айде прошетай се, Ленче”, “На 4-ти май”, “Пирински войводи”, “Пушка пукна”, “Сардисале” и “Син ти иде, Македонийо”. Филма е заснет в селата Лещен, Ковачевица и местността “Попови ливади “ със специалното участие на танцов ансамбъл “Неврокоп “ от гр. Гоце Делчев, с р-л Тодор Цветков.
 
Сценарист: ДЕСИСЛАВА ДИМЧЕВА
Режисьор: МАРГАРИТА ПОЛЕЖАНОВА
Оператори: Ф.СУРГОВ, К. ИВАНОВ
06 април 2008 г.  msat-_119_05     Войводата участва в Музикално фолклорно предаване “ПЕСНИТЕ НА ПИРИН ФОЛК” с автор и водещ Николай Николов - “Той вярва, че любовта винаги е била по-силна от омразата. Неговото призвание – Да проповядва с песен! За да сме будни, да пазим българщината и да живеем достоен живот! За него казват, че е самоук и белязан от Бога! С песните си той носи енергията на родолюбеца и силната претворена емоция на македонския фолклор! Затова народът го нарече Войводата! Володя Стоянов”.
30 март 2008 г.   tvbg-jpeg_62_05Володя Стоянов в предаването "Полет над нощта" по ТВ България заедно с оркестър "Щуро маке" гр. Гоце Делчев.
 
24 март 2008 г. :    fen_tv_60_04    Володя Стояновфолклорен изпълнител на 2007 г.  
- отличен на Първите годишни музикални награди на ФЕН TV във Военния клуб в София

05 март 2008 г. :  Разговора води Кристина Добрева в-к ПЕНСИОНЕРИ  

Да пребъде майка България!

Гостува ни певецът Володя Стоянов

- Г-н Стоянов, вие сте един от уважаваните и обичани певци в България. Вашият вълнуващ глас достига до сърцето на всеки. Кой ви насочи към тази професия?

 - Да пееш е призвание. Човек по инстинкта на природата се насочва натам, където го тегли умилението. Именно умилението е най-чистата любов, която може да даде човешкото светоусещане. От малък го усещах при вечерните сбирки с моя дядо Стоян, баба Божия, чичовците ми - всички те пееха. Само сърцето, което люби, не пита, а пее от любов.

- От кого сте наследил таланта си?

 - В нашия род баба ми и дядо ми пееха най-добре. Може би талантът, за който твърдите, съм го наследил от тях. Дядо ми се славеше като борец и е надвивал най-добрите турски пехливани. Той е прототип на Стоян Глауша на Димитър Талев и е бил бежанец от Егейска Македония.

 - Какви са първите ви спомени от прохождането в професията?

 - Когато бях в казармата, имаше подбор между 700 млади граничари и ме избраха да бъда певец на група от пет човека. Свирехме в граничния отряд на Драгоман и изпълнявахме песни, които предизвикваха голяма еуфория сред всички войници. Тогава проф. Марков от Българската държавна консерватория даде задача на всички гранични оркестри да се състезават в класация за авторска песен. По това време аз вече имах три такива и с една от тях групата ми спечели първо място. Проф.Марков ме покани в София да кандидатствам в консерваторията в естраден отдел. И след като се уволних от казармата, се явих на изпита. В комисията бяха Георги Кордов и Ирина Чмихова. Единствената причина, за да не ме приемат,беше дългата ми коса. Не съжалявам, че ме скъсаха. Напротив, това ме амбицира. Създадох група, с която пеехме на сватби и кръщенета и това се превърна за мен в една много добра школа. Имах голям репертоар. Станах и певец на рок група в Петрич и с нея спечелихме първо място в конкурса за рок музика в Слънчев бряг. Чрез рока се докоснах до световната модна тенденция, която дава свобода, премахва бариерите. Свиря на китара. Обогатих репертоара си с италианска, хърватска, българска, гръцка естрада. Певецът не само трябва да пее, а и да наблюдава как се развиват музикалните стилове. Не да краде идеи, а да има свой стил и визия. Когато реших да пиша песни, основната ми цел беше да пропагандирам, в добрия смисъл на думата, българския език.

 - Имате голям принос за популяризирането на македонския фолклор у нас. С какво ви привлече той?

 - Любовта ми идва от факта, че съм роден в Петрич. Един южен град с древна история и свещени места като Рупите, храма на Свети Панталеймон, а и тук е роден Спартак. Любовта ми към македонската песен е една голяма отговорност. Наречието “ке” е щяло да бъде официално за целия български език, ако при Великото търновско събрание в края на миналия век четири гласа не са стигнали това да се случи. Братя Миладинови, Вазов, Талев, Ляпчев, и още много будни народни синове са с корени от Македония. Ненапразно цар Борис избира за духовен център Охрид, който в продължение на 240 години е столица на Царство България. Когато спечелих “Пирин фолк” през 2001 г, доказах, че македонската песен е нещо сериозно. Тя е съкровище, останало от дедите ни, което трябва да предадем на децата си.

 - Защо хората ви наричат “войводата”?

 - През 1997 г. издадох албума “Войводи и комити”. В него включих песни като: “Ако умра ил загина”, “Слушай как шумят буките” и моята авторска песен по текст на Яворов “Мера според мера”. Тогава облякох народна носия, с пушка на рамо и народът припозна в мен войводата. А войводата сам носи пушката си. Ако перифразираме това механично действие в духовната сфера, означава, че войводата сам си пише песните. Изградих една съвсем нова представа, чрез която давам надежда на хората, че войводи е имало и пак ще има. За съжаление в днешното съвременно общество всеки бяга от отговорност. България е претърпяла много. И прогрес, и застой, и предателства, но ние сме тези, които трябва да направим така, че тя да пребъде за нашите деца и внуци. Аз отстоявам позициите си по достоен начин. Ходил съм бос по тютюневите ниви на Петрич и моят баща така е ходил. Израснали сме в работа. Ето защо уважавам хляба и затова говоря истини. Преминал съм през школата на живота и не мога да бъда безотговорен.

- Има една мисъл, че всички хора искат да живеят на върха на планината, макар щастието да се изразява в изкачването към високото. Вас кое ви прави щастлив?

- Формулата ми за щастлив се крие в думата умиление. Този, който не е изпитвал умиление, никога не може да изпита щастие. Когато детето е израснало в недобра среда, без майчина ласка, и познава насилието, при него умилението липсва. Ако то изчезне, се изпарява детското в човека. И тогава ставаш меркантилно умен, но не мъдър. Можеш да говориш по много теми, но си душевно опустошен. Умилението е и опрощение, да усетиш Бог, да можеш да простиш на врага си и да продължиш напред. Двигателят, който поддържа умилението живо е вярата.

- Пишете книга. Разкажете повече за нея.

- От две години я подготвям. Нарекъл съм я “Животворник”. Тя съдържа мои песни и мисли. Някои от тях съм ги написал извън България. Убеден съм, че ако човек се придържа към Бога в себе си, тогава и нещата в държавата ще вървят напред. Аз върша всичко с любов. И съм верен на това, което ми е дадено от Бог. Не го задържам за себе си, а го давам на хората.В България има много хора, които искат да слушат стойностна музика и текст, в който има градация, има живец. Говоря за една здрава, животворна поезия, която може да се яви като защитна ризница.

- Вие сте един от хората, които са в състояние да разплачат човек чрез песента. Може ли музиката да ни направи по-добри?

- Музиката е най-добрата терапия. Тя може да помогне при различни болести и вече има правени изследвания в тази област. В моя глас няма агресия. Има любов, разбиране, усмивка, протегната ръка, надежда, вяра. И може би затова хора, които боледуват, страдат, могат да слушат с часове песните ми, без те да ги дразнят и им омръзват. Знаем от легендите за Орфей, че неговата музика и песни са карали зверовете да стават кротки, птиците да спират да пеят, природата да утихва. За всеки момент от ежедневието ни е подходяща различна музика. Рок музиката съдържа по-агресивни елементи. За младите хора, ако чуят едно парче, сутрин те ще се заредят с енергия за работа. А нощно време преди лягане човек трябва да слуша нежни, баладични песни. Когато седнеш с чаша вино, върви македонската, родопската, народната песен. Музиката омагьосва цели общества, събаря бариери, има сила, която политиците нямат.

- Пожеланието ви към читателите на в. “Пенсионери”?

- На вашите читатели пожелавам да живеят достойно в майка България! А и да получават достойни пенсии. Ще бъдем задружни и ще изпитаме моменти на щастие, ако живеем по-богато. Надявам се политиците да направят каквото трябва и да мислят повече за нацията. При едни нормални доходи обществото има сили да изгледа своите деца и внуци и родината ще пребъде.

 

09 Януари 2008 г. : Константин ПАШКУЛЕВ, в-к ВЯРА 
 
 Царят на македонската фолклорна музика Володя Стоянов беше мобилизиран по спешност за честване на Сталин. Певецът обаче не изневери на революционните си убеждения с комунистическия лидер, а почете именния ден на големия си приятел Иван Вангелов от Хаджидимово, който целият регион знае като Сталин. Именникът, чиято механа е отрупана с портрети на македонски войводи и македонски атрибути, вдигна мощен купон с богати на ястия и напитки маси. Сталин е изключителен меценат на музиката и е приятел с всички местни таланти. Специално за него свириха известният акордеонист Здравко Георгиев и Стоян Джамбазов-Джемби от “Щуро маке”. Глас извиси и известната Цветанка Воденова, която заедно със Здравко направиха изключителни дуети. Не остана по-назад популярният Стоян Джаджев. За изненада на всички в концерта се включи и Любка Харизанова, която не се бе качвала на сцена от години. И докато публиката й се отплати за смелостта с бурни аплодисменти, Володя Стоянов реши да я поощри за завръщането, като обеща да й напише специална песен. Естествено гвоздеят на програмата бе самият певец комита, който пя на живо повече от час, без въобще да се умори, макар че беше пътувал из ледените пътища от София до Хаджидимово. Съпругът на Цветанка Воденова – Пешо, който се завърна от Чикаго след шестгодишно отсъствие, също не издържа, грабна кларинета и импровизирано се включи в акомпанимента на песните на Володя. За харамията от няколко години е традиция да чества Ивановден в механата на Сталин, дори вече два пъти празнува и личния си рожден ден там.
 
 
04 януари 2008 г.:  нова авторска песен – “Бог е любов и песен”
Володя Стоянов записа нова авторска песен – “Бог е любов и песен” в студиото на Максим Горанов в гр. Плевен.
 
04 януари 2008 г.:   Константин ПАШКУЛЕВ, в-к ВЯРА
Володя Стоянов посрещна новата 2008 година в Кюстендил и записва усилено нови песни! Стоян Джамбазов-Джемби и виртуозният акордеонист Здравко Георгиев направиха аранжиментите на двете най-нови авторски песни на македонския комита Володя Стоянов - Те се наричат “Мандолина свире – сърце кине” и “Без любов не се живее”. Володя вече засне и клипове на песните в известната Шаркова къща в Банско и те се завъртяха по Фолклор тв и телевизия “Родина”. Специално за клиповете певецът взе костюм от “Бояна филм”, с който актьорът Любен Чаталов игра главната роля в телевизионния сериал “Мера според мера”. На клиповете Володя е и с автентична шапка, която навремето е носил войводата Тодор Александров. От 15 години певецът работи с музикантите от “Щуро маке”, а Стоян Джамбазов-Джемби от четири години е озвучител на всичките му концерти. Тази Нова година Володя и Джемби прекараха на участие в Кюстендил.
 
КАНАДСКО-БЪЛГАРСКИ КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР      "ЗОРНИЦА" – Монреал
Хоротека с Володя Стоянов
С най-хубавите македонски песни и хора
ВОЛОДЯ СТОЯНОВВ МОНРЕАЛ   Лили Големинова     
Поредният музикален подарък за българите в Монреал бе поднесен от “войводата” Володя Стоянов, който пристигна в Канада след изключително успешни изяви пред българските общности в САЩ и изнесе концерти в Отава, Торонто и Монреал, като само в Монреал пя два пъти. Но за това ще стане дума малко по-късно. Публиката, изпълнила залата на Арменската църква в Outremont, явно беше дошла с желанието да се забавлява, да танцува и да чуе най-любимите си македонски песни. И наистина никой не остана излъган – Володя Стоянов пя повече от три часа преди да слезе от сцената за първата си кратка почивка. Изключително непосредствен и мил човек, за него мисълта “Аз съм звезда” явно беше напълно чужда. Володя намери време да поговори с всеки, който се доближи до него и надписваше снимките и дисковете не с казионното “С обич от Володя”, не, всеки автограф беше личен и уникален и това определено му прави чест. Но най-впечатляващото бе, че Володя Стоянов на живо звучеше по-хубаво отколкото на запис, което пък е мярката за истинския талант. Без капка показност, без никакви патетични слова, още с първата си песен той успя да изкара почти цялата зала на хорото, което се извиваше без прекъсване до полунощ.Малко по-късно “воеводата на македонската песен” покани на сцената и танцовия ансамбъл“Зорница” към Българското Училище “Св.Св. Кирил и Методий” с пъстрите им народни носии. Хубава изненада поднесе също и певческата група “Зорница”на училището/нека не ви обърква тази принадлежност, певиците не са деца, а млади и много талантливи дами/, която само след 2 репетиции изпълни с впечатляващо умение и на няколко гласа китка от български народни песни, подготвени в чест на гостуването на Володя Стоянов. Другата изненада дойде от групата квебекски танцьори, които от няколко години играят български народни хора под ръководството на големия приятел и почитател на България Ив Моро. Те не само изпълняваха и най-“завързаните” родни за нас /но не и за тях/ хора в най-сложните им варианти, но и припяваха текстовете не песните!Но това са само щрихи от вечерта, героят на която, разбира се, беше Володя Стоянов с чудесното си ненатрапчиво сценично присъствие, с прекрасните си изпълнения на всички най-обичани македонски / и не само/ песни, с това, че ни даде възможност да се повеселим и потанцуваме по български всички заедно. Специално бих искала да обърна внимание на чудесно балансираната програма, в която някак съвсем на място се вписаха и двата български поп-“евъргрийна”, които Володя изпълни впечатляващо добре – “Адаптация” и “Да те жадувам”. След кратката пауза в 23.00 часа, той отново излезе на сцената /не казвам “качи се на сцената”, защото Володя предпочете да не се възползва от дистанцията на подиума и пя сред вихрените хора/. Празникът завърши чак след полунощ, но на хората не им се тръгваше и останахме още малко след тръгването на Володя Стоянов /защото макар и воевода и той трябваше да поспи преди концерта си в Отава/ и накрая даже си изпяхме “Една българска роза”. Вечерта беше от българска по-българска, което беше добре и за многото деца, които присъстваха и през цялото време се гонеха из залата, но същевременно попиваха родния фолклор ей-така, между другото, а някои дори се хванаха на хорото. Така се създават традициите...На връщане от Отава, Володя Стоянов пя още веднъж в Монреал в ресторант “Боряна”. Този път до 2 часа след полунощ с него празнуваха българи, канадци, македонци и арменци, чиито чувства бяха обобщени от една рускиня, която спонтанно възкликна “Тази вечер аз съм българка!”. По-добра рецензия от това - здраве му кажи !